Всичко за книгите на Юлиян Кушев
Превю

Участвах във ФЕСТИВАЛ ЗА ТЕАТРАЛНО И ФИЛМОВО ИЗКУСТВО – НЕВЕНА КОКАНОВА със сценария ИЗВОРЪТ НА ИСТИНАТА. Понеже условието беше да е с висока степен на готовност, се наложи историята да бъде разделена на сцени.  Публикувам тук първите три:
=================

ИЗВОР НА ИСТИНАТА

Снима се на възможно най-малко сценин, за да остане впечатление у зрителя, че гледа документално риалити.

Действащи лица:

  1. Иван Бореца (45)
  2. ГЬОРЕ Майстора (35)
  3. Даскал Стефчо (35)
  4. Стивън англичанина (45)
  5. Кметът Георги Юруков (35)
  6. Мирчо (19) циганина и Зет му (20) от София.

 

Сцена 1. Скука в „бизнесцентъра” Ванчо Бореца и Гьоре майстора.

18:30ч. на пътя София – Кулата.

Камерата показва бизнесцентър от типа 3 в 1 – гумаджийница, автомивка и сервиз за смяна на масло. Пред две гаражни клетки има облегнати една на друга две рекламни гуми, затиснати с по една тухла четворка от двете страни. Ванчо бореца и неговия съдружник ГЬОРЕ майстора  седят унили пред канала за смяна на масло. Иван е седнал на изтъркан, но разкошен фотьойл от комунистическо време, а Горе седи на бизнес стол с колелца.

ГЬОРЕ: Бат’ Ване, неска нямаме сефте. Няма и какво да сложим на скарата.

Иван Бореца: Как да няма? Я виж отзад! Какво е останало.

Камерата се извръща от лицето на Бореца и проследява ГЬОРЕ, който влиза вътре в гаража и започва да рови из едни найлонови пликове.

ГЬОРЕ: Има пет глави лук, три моркова и чет’ри тиквички .

Иван Бореца: Е, домати няма  ли?

ГЬОРЕ: Домати колкото щеш! Ама месце няма.

Иван Бореца: Пали скарата!

ГЬОРЕ Майстора: Ама...

Иван бореца: Пали и мятай зарзавата! Всичко ще се нареди от само себе си!

Камерата следи ГЬОРЕ, който с две найлонови чанти излиза от сервиза и застава пред импровизирана маса, разположена до барбекю, пълно с дървени въглища. Всичко е подготвено, явно всяка вечер се прави едно и също. Драсва клечка на барбекюто и започва да реже на филийки зеленчуците.

 

Сцена 2. В сервиза пристига Даскал Стефчо.

 

Камерата се обръща и показва Иван бореца, който строго и с одобрение следи действията на съдружника си. След секунди борецът се обръща на другата страна и подвиква:

Иван Бореца: Еей, даскале! Къде с тая торбичка?

Камерата се обръща по посока погледа на Бореца.

Даскал Стефчо: При вас идвам. Много ми е скучно в нас, та взех малко ракия и едно сиренце и идвам да ви видя.

Иван Бореца: (Тържествуващо поглежда към ГЬОРЕ и му кимва с глава в стил „Нали ти казах?”) А на Стефчо казва:
- Придърпай малката масичка и си земи оня стол!

Камерата следи Даскала докато извършва тази операция, а през това време откъм барбекюто се вдига голяма пушилка. Даскалът вади от торбата си 1,5 литрова бутилка и я слага на походна гетинаксова масичка. Вътре има жълтеникава течност.

Даскал Стефчо: А това сиренце е от на татко  козите.

Иван Бореца: Ее, той жив ли е бе, Даскале?

Даскал Стефчо: Жив и здрав, нищо му няма! Пие повече ракия  и от мен и е по-пъргав.

Иван Бореца: Браво, ‘се така да е! – обръща се по посока на барбекюто. – Еее, ГЬОРЕ! Какво запали бе? С тоя пушек ще предизвикаш екокатастрофа!

Камерата показва ГЬОРЕ в пушеци, който говори по-скоро на себе си:

ГЬОРЕ Майстора: От морковите е.

Сцена 3. Англичанинът Стив се появвява в село Дамяница.

В този  момент пред походната масичка на Даскала и Ванчо спира смешна кола. От нея слиза човек на видимиа възраст 40-45 години с побеляваща коса, която някога е била руса и проговаря на български със силен британски акцнт:

СТИВЪН Англичанина: Здривейти!

Камерата следи реакцията на Даскала и Иван. Даскала тъкмо е развил капачката на пластмасовата бутилка. Поглежда Ванчо Бореца и невъзмутимио налива в две от трите чаши на масата. Товага проговаря:

Даскал СТЕФЧО: Здраейте.

Камерата показва Иван седнал и килнал изучаващо глава на една страна.

СТИВЪН Англичанина: Бихти ли могли да ми погледнити колата, защото нещо свети в червено!

Двамата седящи около масата едновременно се обръщат към барбекюто. Камерата показва пушилка. Вятърът временно сменя посоката си и се вижда Гьоре с вилица в ръка да гледа към тях. На вилицата има заббодена изпечена тиквичка.

ГЬОРЕ Майстора: К’во иска тоя?

ИВАН Бореца: Нещо му свети в червено.

ГЬОРЕ Майстора: Ще свети, я! Тоя пушек, дето му излиза от двигартеля не е от барбекюто.

Камерата показва Ванчо Бореца.

ИВАН Бореца: Ще ти оправим колата, няма проблем. Земи сега оня стол и седни при нас докато майстора се освободи! (Обръща се и смига на Даскала с лявото око)

СТИВЪН Англичанина: Извинявайти, не искам да ви създавам напрежение, ама имам среща след един час с кмета!

ИВАН Бореца: Няма проблем бе, човек! Ей сега ще ти оправим колата . Даскале, сипи му и на него!

Даскалът насочва бутилката към третата чаша на масата, но Стивън се навежда и я закрива с ръка :

СТИВЪН Англичанина: Извинявайти, не мога да пия алкохол и да карам.

ИВАН Бореца: Нищо няма да ти стане от 20 грама, а и нали вече си пристигнал на мястото!

Стивън е разколебан и бавно отмества ръка от чашата :

СТИВЪН Англичанина: Само 20 грама.

Иван се обръща към Даскала и му смигва. Учителят налива в чашата много повече от 20 грама и ИВАН Бореца с престорена строгост му се кара:

ИВАН Бореца: А бе, Даскале! Нали човека поиска само 20 грама? Сега кой ще го пие това?

Англичанинът и той се обръща сърдито към даскал Стефчо

Даскал СТЕФЧО: Еее, нищо де! Нека човека си изпие колкото му е кеф! Няма да го насилваме.

ИВАН Бореца: (Обръща се към англичанина) Човек, извинявай! Изпий си колкото искаш! Даскала не е барман и не може да сипва малко. Прости му! Как се казваш?

Видимо успокоен англичанинът взима чашата и казва:

СТИВЪН Англичанина: Стивън.

Даскал СТЕФЧО: Еей, Стивън, че ние сме адаши с теб! Аз съм Стефан. Ай наздраве!

Всички вдигат чаши, чукват се и отпиват.

Даскал СТЕФЧО: Еей, бат’ Ване, виде ли? Човекът дошъл от другия край на Европа и да попадне точно на адаша си.

В това време камерата се обръща и показва надвесващия се над масата ГЬОРЕ, който държи пълна чиния печени зеленчуци. В другата си ръка държи три домата.

ГЬОРЕ Майстора: Еее, к’во правите без мен?

ИВАН Бореца: Гьоре, земи си отвътре една чаша и дай  през това време да нарежа доматите!

ГЬОРЕ оставя на масата чинията и доматите и влиза в сервиза. ИВАН бърка в джоба на анцуга и вади тънка и дълга чекия. Отваря я и с ритуална съсредоточеност разрязва доматите нарезенчета направо върху гетинакса на масата. ГЬОРЕ се връща при компанията с три чаши, две вилици и солница в ръце. 

ИВАН Бореца: За кого са тия чаши?

ГЬОРЕ Майстора: Нека да има! Може да дойде някой.

Придърпва към масата едната тухла четворка, с която до скоро бяха подпрени рекламните гуми и сяда при другите. Англичанинът все още стои прав. Даскала сипва на ГЬОРЕ и последния казва:

ГЬОРЕ Майстора: Ай сега наздраве! Да сте живи и здрави!

Пак се чукват и отпиват. Подават вилица на англичанина и на Даскала. ИВАН и ГЬОРЕ си вземат от зеленчуците с пръсти.

ИВАН Бореца: Даскале, дай стол на човека да седне!

Даскалът отстъпва своя стол и тихомълком влиза в сервиза да си вземе друг. Излиза с трикрако, дървено, омаслено столче и сяда на него до масата.

СТИВЪН Англичанина: Ммм, тези карчофчета са много вкусни!

Компанията избухва в смях заради акцента на англичанина. .

ИВАН Бореца: Това не са „карчофчета”, а тиквички! Сещаш ли се?

СТИВЪН Англичанина: Тиквишки?

ИВАН Бореца: Ха-ха-ха, тиквички, да. Ти по каква работа си тук?

СТИВЪН Англичанина: Аз съм от две години във вашата страна. Ремонтирам къщи, за да могат мои сънародници да купят и да живеят  в тях. .. И след – поглежда си часовника – имам среща с кмет. Но колата се развали и...

ИВАН Бореца: Не бери грижа за колата! Гьоре! – бореца поглежда към майстора ии той веднага скоква от тухлата.

========================= 

Целия сценарий може да проччетете тук: SOURCE_OF_TRUTH.pdf